• » Цел
• » Нашите борби
• » Инициативи
• » Новини

Не спирай

Пробвахме да обясним целта просто, като за деца. Ето какво се получи:

Приказка за поляната

Имало едно време една планина. Тя била много разнообразна. Имало високи върхове, ниски хълмове, големи равни поляни. Хората, които живеели там, трудно си изкарвали хляба. Обработвали земята, ловували и отглеждали животни.

Един ден един човек тръгнал да търси храна. Дълго ходил и стигнал до места, където преди това не бил стигал. Загубил вече надежда, че ще намери храна, той седнал да си почине. Докато си почивал , той чул шум на течащта вода. Станал да търси откъде идва шума и стигнал до една прекрасна поляна. Тя била обрасла с бурени и храсти, но до нея течала река.

Човека се зачудил как до момента никой не бил идвал тук.

Замислил се и решил, че ако се обработва поляната ще облекчи изхранването на хората от планината. Трабвало обаче да се направи мост за да се стига до поляната.

Решил човека да направи моста и да почне да обработва част от поляната.

Върнал се той в селото и разказал на жена си. Жена му харесала идеята, но се чудела дали и как ще се направи. Освен това му казала, че има много работа и не знае дали и колко ще може да му помогне.

Разказал човека и на свой приятел и той също се заинтересувал. Но попитал:

- Как ще направим моста ?

- Кой ще копае поляната ?

- Откъде тор ?

- Как ще опазим поляната от други хора ?

- Аз ще имам ли полза ?

Човека отговорил:

- Моста ще го направим с теб и още някои близки хора. След като е готов, ще сложим малка такса за преминаване и така ще си върнем парите за труда, а може и да печелим. А за полянката ще кажем на хората и който има нужда от повече пари и храна ще дойде да си обработва част от нея. Ние също може да си изберем хубав участък и да го обработваме.

Приятеля се зарадвал, но попитал

- А как ще торим и откъде семена ?

Ти знаеш за бурните ветрове които ни връхлитат периодично и отнасят 10-20 % от зърното ни. Една част се събира по скалите около полянката и стои там докато не го изкълват птиците или изгние. Ще вземем от него.

Човека казал:

- Остава проблема с торенето, защото земята не е много богата. Да опитаме да вземем от магьосника ЕВРОС. Както знаеш той се намира наблизо и ако му кажем за какво ни е той ще ни даде.

Чакай, чакай. Ти знаеш колко малко хора успяват да вземат от него. Това са само най-хитрите хора, които имат много приятели и знаят как да говорят на магьосническия език. Знаеш също , че ако торта остане ЕВРОС я дава на жителите на друга планина. Освен това по пътя до склада стои чудовището БЮРО, вампирите РУШВЕТ и много други пречки.

- Аз вярвам, че като направим моста, покажем поляната на хората и им обясним какво мислим, ще дойдат много хора да я видят. Някои ще започнат да копаят и когато се види, че земята дава плодове ще се съберът и други, които не са вярвали в началото. Ще се съберем повече хора, които искат да си увеличат добивите и ще тръгнем към магьосника ЕВРОС. Ще тръгнем през деня. Когато сме повече ще се преборим с чудовището БЮРО, а вампирите РУШВЕТ занеш, че предпочитат

тъмнината.

Отишли двамата приятели при селския мелничар, разказали му за плана си.

Мелничаря също одобрил идеята и им казал :

- Аз съм много зает с работа човек и няма да мога да ви помогна с работа, но ще ви дам един чувал с брашно за да има какво да ядете докато направите моста. А после мисля, че и за мен ще има повече зърно за мелене, а ако пък се появи и друг мелничар в района- добре, аз не се страхувам от конкуренция. Така всички ще разберат кой прави най-доброто брашно.

И така хванали се на работа хората. Чели книги за мостове и земеделие, викали майстори за съвет........направили моста. Завъртяла се работата. Все повече хора идвали да копаят на поляната.

И така човека открил поляната и хората с които направили моста били доволни, че са помогнали на хората и , че за тях също имало хляб.

край

• форум
• ресурси

• Приказка
• История
• За нас