• » Цел
• » Нашите борби
• » Инициативи
• » Новини

Не спирай

...Малкото момиче седна на поляната, поставила книгата във скута си и разтвори първата страница с вперени очи, в които можеше да се събере целият свят. Изведнъж земята се разтресе, книгата излетя от ръцете й и започна да нараства във въздуха. В миг започнаха да изскачат безброй думи от нея. Някои бяха „болднати”, други „италик”, а трети бяха в стандартния “Times New Roman 12”. Момиченцето опита да обходи с поглед целия този хаос от думи наоколо.

В началото всичко изглеждаше ужасно объркващо, а думите летяха напред-назад с бясна скорост. Скоро, обаче, момичето забеляза определени отличителни белези на някои от думите, излизащи от книгата. Например откри, че съюзите но, обаче, но пък, само че, камо ли, ако, въпреки че и техните събратя, приличат на Сърдития чичко, който винаги й се караше, когато береше с приятели череши от двора му. Тези съюзи бяха много черни, със заострени краища и стремглаво се стрелкаха в неспирна гонитба с определени представители на думите. Това бяха именно едни пухкави като захарен памук, боядисани в бебешко синьо, думи като мечта, вяра, въображение, надежда, успех, удоволетворение, цел, идея и други подобни. Те се издигаха нагоре в небето като пъстри хвърчила и се носеха из въздуха като бели лястовици. Стигнеше ли ги обаче някое но, обаче, камо ли, пробиваше ги с острото си шило. Някои падаха на земята, а на местата, на които попаднеха, поникваха чудно красиви цветя. Други успяваха да продължат полета си дори и с малко понакъсано крило.

Изведнъж малкото момиче се стресна от едно силно „БУМ”. Тя видя как една дума се пръска на хиляди частици. В този момент забеляза, че някои думи се издуваха подобно на балони. Надуваха се, надуваха се, надуваха се... и в миг се пръскаха. Тя се зачете във въздуха: елитарен, релативно, тоталитарен, еманация, пунктуален, ивент, псевдоинтелектуален, високопарен...

Скоро погледът на момичето беше привлечен от друг един шум на чукане, рязане, тракане. Тя се обърна в посоката, от която идваше звукът, и забеляза, скупчени на едно място, дребни, но много подвижни думи. Това беше групата на глаголите усмихвам се, действам, осъществявам, постигам, работя, радвам се...

Малкото момиченце се поизмори от цялата тази суматоха около нея и полегна назад върху мекия килим на поляната с широко разтворени ръце и крака. Събираше в шепи пръстта, а после я пускаше да изтече между пръстите й. Заравяше крачета в тревата и вдишваше дълбоко свежия пролетен въздух, носещ ухания на безброй цветове. Тя се заслуша в чуруликането на птиците, докато топлото слънце я галеше нежно с лъчи. Пред очите на малкото момиче изплуваха образи за отминалите лета - единадесет на брой, за петте хилядите праскови, които беше изяла, за трите хиляди ябълки и двехилядите круши (защото много не ги обичаше), за тристате захарни пръчки, които бе изсмукала, за хилядите сладоледи и петдесетте ожулени колене от колелото, за петстотинте гоненици... Само образи и ухания. Момиченцето си спомни за думите, които бе наблюдавала, и си помисли колко уморени изглеждат всички те. Кръжат безцелно и неспирно във въздуха или пък жужат като рояци пчели около главите на хората. Малкото момиче си предстви, че превръща всичките думи в дъвки и бонбони, които валят от небето. „Сега поне ще пълня устните си със сладкия им вкус и особено с онези шоколадови бонбони, които толкова обичам”, помисли си момичето, с широко зейнала уста...

След още малко време момиченцето придърпа книгата към себе си, затвори я, сложи я под мишница и тръгна към вкъщи, за да си похапне от мекиците, които баба й бе изпържила сутринта…

Можеш да изразиш мнение във форума ТУК (изисква се регистрация)

• форум
• ресурси

• Ние, рекламата и медиите
• "Уморените" думи
  • Приказка за възрастни
  • Развитие на селските райони
  • "Преводи" от Евро български
• Как да си вземем парите от ЕС